Българските народни будители

1 ноември –
ден на народните будители

Първи ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало.

Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи.

Първото неофициално честване е в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на Народното Просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за ден на българските народни будители. През есента на 1945 г. той е изхвърлен от празничния календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария” честването е възстановено

Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля.

Още през X век епископ Константин пише:

“ Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души”

В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата нижат букви за чест и слава на българския род

•*Климент Охридски* •*Наум* •*Йоан Екзарх* •*Черноризец Храбър* •*ЕпископКонстантин* •*Цар Симеон Велики*

		За будители днес смятаме видни личности като сина на хан Омуртаг - Енравота - Воин /застъпник на християнството/ от епохата на ранното средновековие или владетели като княз княз Борис І - Покръстителя на българския народ и духовни водачи като Патриарх Евтимий Търновски.

Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа *Затова нека заедно прочетем каменния надпис от времето на хан Омуртаг* “*Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по- късно* *помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно.* Нека помним!

Галерия

		“ Запя камбана. Пламна знаме и се роди един светец. Светец ли? Нещо по-голямо- на цял един народ отец
*Паисий превръща българския език в остро оръжие за национално осъзнаване.*
	*“ Народе, знай свой род и език!”* *“ О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш“*
		*”ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ”* Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко.
		•*Петър Хаджиберович Берон е* *български* *просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар* и *естественик. •Роден около* *1795* *г. (според други източници — през* *1799* *или* *1800* *г.) в* *Котел, той живее в* Брашов за известно време. •През 1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, погрешно наречен така заради изобразения на корицата делфин (всъщност делфините са бозайници, а не риби**).
*Това е първият* *ХИМН НА* *НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ* *текст и музика Добри Христов*
О, будители народни, цял низ светли имена, чисти, сяйни благородни, вий сте наш'те знамена нам за вечни времена. Припев: Чест и слава, вечна слава Вам будители народни! Ваш'та памет вдъхновява към дела за светли дни (2) Горди сме с история славна, горди сред славянски род. С Кирил и Методий пламна пламък светъл на възход. С писмена към нов живот. Припев: Ботев, Левски - великани с тях и сонм дейци безчет. Със смъртта си по балкани род прославиха със чест. Нек пребъдат в слава и чест! *Припев:*
На Паисий със словата още носим гордостта, че сме българи и свята е на дедите ни пръстта
*Материали и дизайн:* *Лиляна Йонкова* *Изтотвил:* *Красимира Иларионова*